Дарин Ангелов е от онези актьори, които превръщат сцената в естествено пространство за жив диалог с публиката – без излишни жестове, без демонстрации, а с онзи рядък баланс между прецизна техника и човешка непосредственост. През годините той последователно изгражда сценичен образ, в който интелигентният хумор и дисциплината на актьорската професия вървят ръка за ръка. Вниманието към детайла, ритъмът на репликата и усетът към партньора са белези, които зрителят забелязва още от първите минути на всяко негово участие. Макар и да обича да изненадва с роля, завъртяна в неочаквана посока, той никога не изневерява на най-важното – на смисъла на текста и на съзнанието, че театърът е колективно изкуство. В този смисъл пътят на Ангелов не изглежда като състезание с постижения, а като последователно, обмислено разгръщане на артистичен характер: човек, който умее да слуша, да реагира мигновено и да подава импулс на сцената така, че партньорът да блесне, а заедно с него – и самият спектакъл.

Репертоарът, в който публиката среща Дарин Ангелов, е широк – от съвременни текстове и комедийни конструкции до заглавия, в които меланхолията и драматичният подтекст търсят по-меки, човешки регистри. Точно тук проличава една негова характерна особеност: способността да пренася енергията на комичното през много пластове – от леката ирония и интелектуалната закачка до физическото действие и импровизационния нюанс. Когато играе комедия, той избягва лесните пътеки на гротеската, предпочитайки да изгради жив, разбираем образ с ирационални, но психологически мотивирани реакции. Когато се докосва до драматични роли, предпочита сдържана експресия и внимание към текста, което отваря пространство за зрителя да „дочува“ подтекста. Тази гъвкавост се усеща особено силно в спектакли с по-динамична структура и бърз темпоритъм, където таймингът е ключов. Сред срещите му с публиката впечатление оставят и участията в заглавия, които стъпват върху ежедневни ситуации, но ги превръщат в универсални разкази за общуването, за малките компромиси, за смешното, което издава истината. Тъкмо такава енергия носи и спектакълът От всички страни, в който зрителите виждат Ангелов в характерна за него среда: жив, прям и остроумен, със способност да завихря сценично действие, без да заглушава партньорите, а напротив – като им оставя въздух да разгърнат собствената си линия. Заглавието подсказва различни гледни точки към една история и Дарин се възползва от това, за да сменя регистрите – от фината усмивка до точния, чисто актьорски жест, който изцяло пренарежда сцената.

Присъствието му на сцената се определя не само от изграден вкус към драматургията, но и от професионална дисциплина, която се усеща в подготовката за всяка роля. Ангелов е актьор, който влага време в „мускула“ на занаята – дишане, дикция, пластика, партитура на действието – за да може на премиерата, а и на всяко следващо представление да остави място на спонтанното, на живия контакт с хората в залата. Именно този контакт е онова, за което зрителите често говорят след негови участия: усещането, че актьорът „присъства“ не по инерция, а във всеки миг открива наново сцената и партньорите си. В спектакли, които гостуват в различни градове, това усещане е особено силно – всяка публика, със своя ритъм и темперамент, предизвиква различна реакция, а Ангелов е от артистите, които умеят да „настроят“ играта си според залата, без да губят мярка и основната идея на постановката. Така събития като От всички страни естествено намират път към зрителите: те са леко провокативни, забавни, но и внимателни към човека отсреща – към онзи, който е дошъл да гледа, да се смее и да си тръгне с малко повече светлина. В тази посока Ангелов се изявява като актьор, за когото смехът е средство, а не самоцел – средство да се разкаже история, която остава и след последния аплодисмент.

Сценичната кариера на Дарин Ангелов се развива с последователност, за която говори не само интересът на публиката, но и стабилността на неговите партньорства в трупи и копродукции. Той е търсен участник в екипи, където ансамбловата работа е водеща – онзи тип представления, при които ритъмът на сцената се гради от обща пулсация, а не от солови етюди. Работата му в такива спектакли показва респект към режисьорската идея и същевременно смелост да предлага решения, които правят сцената по-жива. Внимателен към драматургичния строеж и ясен в партитурата си, той не се страхува да внесе малка променлива – жест, пауза, промяна на акцента – за да държи диалога истински. Това умение е особено важно за големите зали и за гостуващите представления, където всеки детайл се умножава от акустиката на пространството и от енергията на публиката. Така творческата му биография чертае профил на актьор, който не гони външни ефекти, а строи изначално върху смисъл, партньорство и респект към текста. И когато излиза пред зрители в заглавия като От всички страни, той го прави със съзнанието, че театърът е живо изкуство: нещо, което се случва тук и сега, при това „от всички страни“ – от сцената към залата и обратно. Точно това усещане кара публиката да се връща отново: да види как една и съща роля се ражда по нов начин, как един и същ актьор намира различна интонация според вечерта, партньора и общото настроение в салона. В света на живите събития това е най-ценната валута – честната среща, в която артистът не е само образ, а човек, който рискува с присъствието си. С този риск Дарин Ангелов работи спокойно и уверено, превръщайки всяко свое участие в запомнящо се театрално преживяване.