Асен Лозанов е български актьор, чиято сценична работа се разпознава по вниманието към детайла, уважението към партньорите и осезаемото желание срещата с публиката да бъде живо, честно и човешко преживяване. За него театърът е изкуство на непосредствения обмен – място, където думите тежат, паузите говорят, а всяка реакция е резултат от точен професионален рефлекс и споделена отговорност. Пътят му на сцената е последователен и изграден върху дисциплина: репетиции, в които се търси точната интонация; изчистени решения, които не прикриват текста, а го пропускат да диша; партньорства, в които слушането е толкова важно, колкото и казаното. В този смисъл, Лозанов е от онези актьори, които не търсят лесния ефект, а устойчивото въздействие – внимателното подреждане на вътрешната логика на героя, прецизното движение в рамките на сценичното пространство, и ясното структуриране на мисълта, което помага на зрителя да следва историята. Подобен подход придава на присъствието му сдържана яркост: той не „надвиква“ сцената, а я населява с убеденост и мярка. И когато публиката излиза от салона, тя помни не шумната демонстрация, а онова, което остава – особената точност на изпълнението, ритъма на сценичния диалог и усещането, че е видяла професионалист, който носи отговорност за всяка своя секунда пред зрителите.

Сред спектаклите, в които зрителите могат да го видят на живо, е и Идиотът звъни винаги три пъти – постановка, в която ансамбловата игра има решаващо значение и в която актьорската концентрация трябва да остане висока до последния миг. Самото заглавие, със своя специфичен ритъм и намигване, подсказва свят, в който ситуациите се подреждат с изненада, а развръзките идват на точно премерен интервал – и именно в такива структури актьорът намира плодотворно поле да разгърне усета си за темпо, реакция и сценична мярка. В подобна среда Лозанов подхожда към образа с насочено внимание към причинно-следствените връзки – важно е не просто какво се казва, а защо се казва; не само какво се прави, а с каква необходимост. Той работи така, че зрителят да вижда мисълта „нажежена“ зад думите: в погледа, в доближаването или отдръпването, в често решителния, но прецизен жест, чрез който сценичното действие набира доверие. Екипното дишане на постановката е и нещо, което Асен цени – играта „на подаване“ между партньорите, в която всеки оставя пространство за останалите, прави общия разказ по-силен от сбора на отделните изпълнения. Така спектакълът се превръща в среща, в която актьорските линии се преплитат убедително, а публиката проследява не само сюжет, но и характерите, с тяхната правдоподобна динамика, деликатни преходи и мотивирани решения. За зрителя, който тепърва се запознава с работата на Асен Лозанов, именно тази постановка е ясен ориентир към професионалния му почерк: без излишно украсяване, с внимание към смисъла, и с точност, която не натрапва присъствие, а създава доверие.

Да гледаш Асен Лозанов на сцената означава да проследиш артист, който пази висок стандарт в подготовката и се интересува от онова, което се случва между думите. Той вярва, че спектакълът се ражда от нивото на партньорство – от съзнанието, че всяка реплика, дори най-кратката, носи функция, и че отговорността към публиката е обща. Тази нагласа проличава в начина, по който подрежда сценичното си присъствие: не бърза да „затвори“ сцената с категорични решения, а оставя достатъчно въздух, за да може смисълът да се появи от самия контакт между персонажите. В работата си той проявява онзи тип артистична деликатност, която избира да убеждава с последователност: с чисто поставени задачи, с професионална дисциплина, с доверие в партньора и с уважение към зрителя, който е дошъл да чуе история, разказана ясно и без сценични условности. Затова и присъствието му в представления като „Идиотът звъни винаги три пъти“ е сигурен знак, че ще видите ансамбъл, в който се работи „на чисто“ – с внимание към темпото, с прецизност към нюансите и с онзи лек интелигентен усмихнат тон, който не подценява зрителя, а го включва. Ако сте сред любопитните към съвременната театрална сцена и търсите актьор, който подхожда към занаята си с мярка, устойчивост и вкус, Асен Лозанов е име, което си заслужава да следите – не заради гръмки жестове, а заради онова тихо, но много сигурно доверие, което изгражда между сцената и залата при всяко свое участие.